67-годишна, от София
Откакто пия Мигренон, вече не мога да предсказвам времето!
Преди бях известна в квартала с тази дарба и всеки може да потвърди, че се справях по-добре от синоптиците по телевизията.
Продавам вестници в РЕП до автобусните спирки на голямо кръстовище и като тръгнеха на работа сутрин хората, все ме питаха – ”Лельо Пепи, днес какво казва главата ти, какво време ни чака тези дни?” Вечното ми главоболие ме беше научило безпогрешно да прогнозирам всички промени – кога ще вали, ще пече, ще духа, кога ще има магнитни бури, слънчеви изригвания, пълнолуние, идва ли фронт, отива ли си. Ден-два преди всяка промяна почваха силни пристъпи на болка. А между тях главата ми все беше мътна. Тъпата болка ми беше постоянен спътник и се появяваше при най-малко напрежение, а често и без никаква видима причина.
Докато не почнах да пия Мигренон, не знаех що е свежа глава и много съжалявам, че не го открих по-рано!
Купувах всякакви хапове за главоболие от толкова много години – и все тая. Просто след време съвсем преставаха да ми действат и ги заменях със следващите. Вкъщи ми се караха, че съм като наркоманка, защото хапчетата винаги ми бяха под ръка и ги гълтах през 2 часа, сигурно понякога и без крайна необходимост.
Започнах да пия Мигренон през есента, която винаги ми докарва най-големите главоболия.
И да ви кажа, нямах никакви очаквания за голям ефект. Първият ден без главоболие приех като някакъв случаен дар от съдбата. Следващите няколко, вместо да ме зарадват, ме притесниха – реших, че нещо се е разместило в главата ми. По навик продължих да си гълтам обезболяващите, а с тях и Мигренон. Защото ми бяха казали, че е природен, безопасен продукт и не вярвах, че ще може да се пребори с моите дългогодишни мигренозни кризи и постоянно неразположение.
Направих връзка между Мигренон и спрялото главоболие едва на петия ден. С голям страх спрях другите хапове – да видя дали догадката, че подобрението идва от капсулите Мигренон, ще се потвърди. Истина беше! Главата ми се проясни, пристъпите на главоболие изчезнаха. И така е вече почти цяла година.
Сега, в жегите, които винаги ми докарваха ужасни болки, приемам спокойно температурните рекорди и отвикнах да следя промените в атмосферното налягане. Вярно, загубих имиджа си на предсказателка на времето, но пък вече не съм и баба “Мърморана”, както ме бяха кръстили внуците ми заради киселото ми настроение и непоносимост към шумните им игри.
